ЗВЕЗДА БЪДИ
Дали света е път на суетата, дали е кътче от всемира, където всеки примирено чака, до сетният
си час да види, как плътта повяхва в залеза на живота неизбежен?
Дали света е лабиринт, където лутайки се слепешком, в погледа на старец в немощ се познава;
или в образ на Мадона с Младенец?! Над тях звезда с искри рубинено-проблесни...
Дали е ключ, енигма? Сълза отронена от прозорливото око на ясновидец, който знае всички
примки измамни за света, сбрани в скуката на жалките влечения.
Напуснат дом, не спомня се нали! Дали, дали е в забрава?!
Може би тогава ще си от света отхвърлен в скръб, тегло... от всеки напуст, суетен наблюдател
в предрасъдно суеверие, в измама като шоу, или туристическа атракция за глупци... света бил
видял?! Дали? А мерзостта му!!!Къде си?
Дали ще си като стрела на тетиво, носеща страховитият небесен огън, или само черен облак
надвиснала е мрачина като сянка над земя. Светиня е всяка душа, образ в светлина, дава път
на всеки... от призрачното, лишеното от смисъл, увлечение в своите незгоди... само блуд е!
Светът е едно голямо колело, без господар опустошен, запуснат, в хапливостта си оглушал -
престол на най- изкусен прелъстител!
Тогава всемира ще прошепне ще припомни в захлас, забрава - за капища, светини, обители; в
откритостта си ще ни спомни! В кой ли час душата онемяла, ще протегне в молитвен час ръце
- пред иконостас и катедрала... храм. Сълзи от тежки капки кръв ще потекат като от ручей...
Мълви всемира, казва : "Звезда бъди!"
Черни, тежки капки кръв, земята напояват от челото на Спасителя!
Защо ли?! Кажи...